Моите междувремия
В залеза спира времето
и настръхват многоточия.
Това са моите междувремия.
Шепота на сърцето
и болките от камъчетата остри.
Тишините изплакани.
И сълзата отронена.
Въгленчето с което
пиша думите боси
на моите стихове.
Пролетта и надеждата,
лятото, вярата и любовта.
Есенното кестенче
и зимното врабче.
И едно безумно обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′
© Ванко Николов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
