6 ene 2010, 11:00

Моите мисли

  Poesía
1.3K 0 4

Препускат мислите ми по земята

и търсят кой ги знай какво.

Понякога приличат ми на вятър,

танцуващ по баирите хоро.

Друг път, заровени в нищото,

търсят в черната земя,

след жътвата в стърнището

неприбрани  още семена.

Обикалят, оставени на воля,

същински цигански талиги

и като цигани говорят.

(Ако можеш, мислите ми спри ги.)

Виждал съм ги вечер на коне

да препускат нейде напосоки

и донасят после стихове

със дъх на жрици чернооки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...