6 ene 2010, 11:00

Моите мисли

  Poesía
1.4K 0 4

Препускат мислите ми по земята

и търсят кой ги знай какво.

Понякога приличат ми на вятър,

танцуващ по баирите хоро.

Друг път, заровени в нищото,

търсят в черната земя,

след жътвата в стърнището

неприбрани  още семена.

Обикалят, оставени на воля,

същински цигански талиги

и като цигани говорят.

(Ако можеш, мислите ми спри ги.)

Виждал съм ги вечер на коне

да препускат нейде напосоки

и донасят после стихове

със дъх на жрици чернооки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...