6 янв. 2010 г., 11:00

Моите мисли

1.4K 0 4

Препускат мислите ми по земята

и търсят кой ги знай какво.

Понякога приличат ми на вятър,

танцуващ по баирите хоро.

Друг път, заровени в нищото,

търсят в черната земя,

след жътвата в стърнището

неприбрани  още семена.

Обикалят, оставени на воля,

същински цигански талиги

и като цигани говорят.

(Ако можеш, мислите ми спри ги.)

Виждал съм ги вечер на коне

да препускат нейде напосоки

и донасят после стихове

със дъх на жрици чернооки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Мишев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...