22 dic 2018, 19:43

Моите мисли

  Poesía
373 0 1

МОИТЕ МИСЛИ

 

Като бездомни моите мисли
отлитат, разпиляват се кръжат.
Житейски и човешки истини
преследват в нелекия си път.

Нека да е вихър, или страст,
борба жестока на живот и смърт.
Жадувам гордата ви бурна власт
като природен зов с кръв и плът.
Улавям ви в стихове и проза -
редички писани в замах.
Там всяка има своя поза -
надменна, горда, или в страх.
Така със мене ще шептите
днес, утре и на поколения.
На някого, вярвам, ще дарите
вдъхновените ми мигновения.
Щастлива съм, че се родихте в мен.
Собственически не ви притискам.
Като радост и болка сплотени, 
безконечно да шепнете искам...!

 

2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ч Здравей може ли да запиша една песен със твоя текст .. искам разрешение от теб .. ще ти го пратя като е готово обещавам

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...