Стоя над белите листи
и думите бавно редя,
обладана от моите мисли
не разбрах, че настъпи нощта.
И редят се стихове нежни
за любов, за копнеж и тъга,
за живота прекрасен и земен,
за красивите малки неща.
За цветята разцъфнали в двора,
за птиците долетели от юг,
за лекият звън на простора
за белият снежен кожух.
А утрото вече настъпва,
усмихва се новият ден,
посрещам го гордо и чакам
слънцето да изгрее за мен.
© Стефка Брайнова Todos los derechos reservados