Стоя над белите листи

и думите бавно редя,

обладана от моите мисли

не  разбрах, че настъпи нощта.

И редят се стихове нежни

за любов, за копнеж и тъга,

за живота прекрасен и земен,

за красивите малки неща.

За цветята разцъфнали в двора,

за птиците долетели от юг,

за лекият звън на простора

за белият снежен кожух.

А утрото вече настъпва,

усмихва се новият ден,

посрещам го гордо и чакам

слънцето да изгрее за мен.