Моите обувки

nikjelev (Ник Желев)
283 955

12 nov 2016, 12:20

Poesía

1204 0 4

Моите обувки

Лесно е да влезеш в моите обувки.

И да минеш пътя, извървян от мен.

Утъпкан е. Без тръни и без дупки.

Вървях години. Ще го извървиш за ден.

Ще видиш ли къде съм падал?

А ударите подли, зад врата?

Капани махах. Но не съм залагал.

А как се давих в мътната вода?

Направих мост. И кастрих клони.

Прогоних змии, зверове.

И редом с дявола с пагони,

превземах стръмни брегове.

Не искай моите обувки.

Протрити са от дългия ми поход.

От тръни, камъни, от дупки...

Открий във тъмнината своя проход.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

contessa (Светла Асенова)

2016-11-14T19:16:24+02:00

Хубав стих...
plama7 (Пламена Владимирова)

2016-11-12T16:46:06+02:00

Харесах! Браво, Ник!
Katriona (Кети Рашева)

2016-11-12T16:45:59+02:00

Мисля, че най-важното нещо в живота е да осъзнаеш грешките си, да поискаш прошка или да се опиташ да поправиш нещата. Важно, но адски трудно. Още по-трудно е да влезеш в нечии обувки. Оценявам високо този стих!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-11-12T16:04:21+02:00

Всеки в своите обувки! На някои са им по мярка, удобни и леки! Хареса ми!