Моите обувки

nikjelev (Ник Желев)
283 955

12.11.2016 г., 12:20 ч.

Поезия

1203 0 4

Моите обувки

Лесно е да влезеш в моите обувки.

И да минеш пътя, извървян от мен.

Утъпкан е. Без тръни и без дупки.

Вървях години. Ще го извървиш за ден.

Ще видиш ли къде съм падал?

А ударите подли, зад врата?

Капани махах. Но не съм залагал.

А как се давих в мътната вода?

Направих мост. И кастрих клони.

Прогоних змии, зверове.

И редом с дявола с пагони,

превземах стръмни брегове.

Не искай моите обувки.

Протрити са от дългия ми поход.

От тръни, камъни, от дупки...

Открий във тъмнината своя проход.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

contessa (Светла Асенова)

2016-11-14T19:16:24+02:00

Хубав стих...
plama7 (Пламена Владимирова)

2016-11-12T16:46:06+02:00

Харесах! Браво, Ник!
Katriona (Кети Рашева)

2016-11-12T16:45:59+02:00

Мисля, че най-важното нещо в живота е да осъзнаеш грешките си, да поискаш прошка или да се опиташ да поправиш нещата. Важно, но адски трудно. Още по-трудно е да влезеш в нечии обувки. Оценявам високо този стих!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-11-12T16:04:21+02:00

Всеки в своите обувки! На някои са им по мярка, удобни и леки! Хареса ми!