Моите обувки
Моите обувки
Лесно е да влезеш в моите обувки.
И да минеш пътя, извървян от мен.
Утъпкан е. Без тръни и без дупки.
Вървях години. Ще го извървиш за ден.
Ще видиш ли къде съм падал?
А ударите подли, зад врата?
Капани махах. Но не съм залагал.
А как се давих в мътната вода?
Направих мост. И кастрих клони.
Прогоних змии, зверове.
И редом с дявола с пагони,
превземах стръмни брегове.
Не искай моите обувки.
Протрити са от дългия ми поход.
От тръни, камъни, от дупки...
Открий във тъмнината своя проход.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
