Моите обувки

nikjelev (Ник Желев)
283 955

Nov 12, 2016, 12:20 PM

Poetry

1184 0 4

Моите обувки

Лесно е да влезеш в моите обувки.

И да минеш пътя, извървян от мен.

Утъпкан е. Без тръни и без дупки.

Вървях години. Ще го извървиш за ден.

Ще видиш ли къде съм падал?

А ударите подли, зад врата?

Капани махах. Но не съм залагал.

А как се давих в мътната вода?

Направих мост. И кастрих клони.

Прогоних змии, зверове.

И редом с дявола с пагони,

превземах стръмни брегове.

Не искай моите обувки.

Протрити са от дългия ми поход.

От тръни, камъни, от дупки...

Открий във тъмнината своя проход.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

contessa (Светла Асенова)

2016-11-14T19:16:24+02:00

Хубав стих...
plama7 (Пламена Владимирова)

2016-11-12T16:46:06+02:00

Харесах! Браво, Ник!
Katriona (Кети Рашева)

2016-11-12T16:45:59+02:00

Мисля, че най-важното нещо в живота е да осъзнаеш грешките си, да поискаш прошка или да се опиташ да поправиш нещата. Важно, но адски трудно. Още по-трудно е да влезеш в нечии обувки. Оценявам високо този стих!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-11-12T16:04:21+02:00

Всеки в своите обувки! На някои са им по мярка, удобни и леки! Хареса ми!