Моите обувки
Моите обувки
Лесно е да влезеш в моите обувки.
И да минеш пътя, извървян от мен.
Утъпкан е. Без тръни и без дупки.
Вървях години. Ще го извървиш за ден.
Ще видиш ли къде съм падал?
А ударите подли, зад врата?
Капани махах. Но не съм залагал.
А как се давих в мътната вода?
Направих мост. И кастрих клони.
Прогоних змии, зверове.
И редом с дявола с пагони,
превземах стръмни брегове.
Не искай моите обувки.
Протрити са от дългия ми поход.
От тръни, камъни, от дупки...
Открий във тъмнината своя проход.
© Ник Желев All rights reserved.
