14 ago 2009, 10:45

Моите приказни цветя

  Poesía » Otra
956 0 1

Във ваза, пълна със вода,

цъфтят приказни цветя

и излизаше от всеки цвят

нежен, сладък аромат.


Вечер късно се прибирах

и до леглото бавно спирах,

надвесила над тях глава,

радвах се на моите цветя.


Във ваза, пълна със вода,

увяхват приказни цветя.

Умират, а какво сега да сторя,

как за тях да се преборя?


С длани нежно ги обвих

и в градината ги засадих,

а от влажната земя

пробудиха се те едва-едва.


В градината, покрита със слана,

измръзват приказни цветя.

Листата им ще посивеят,

цветовете им ще потъмнеят.


За тях всичко ще направя

и никога не ще ги аз забравя.

Обсипвам ги със мойта топлина,

а те пробуждат се едва-едва.


В саксия нося ги със мен,

неразделни ще сме нощ и ден.

По-прекрасни са от всякога сега

мойте нежни, приказни цветя.


Прегърнала ги, сега заспивам,

остават те, а аз умирам,

но щастлива, че кафявата земя

ще радват приказни цветя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...