Моите приказни цветя

Във ваза, пълна със вода,

цъфтят приказни цветя

и излизаше от всеки цвят

нежен, сладък аромат.

Вечер късно се прибирах

и до леглото бавно спирах,

надвесила над тях глава,

радвах се на моите цветя.

Във ваза, пълна със вода,

увяхват приказни цветя.

Умират, а какво сега да сторя,

как за тях да се преборя?

С длани нежно ги обвих

и в градината ги засадих,

а от влажната земя

пробудиха се те едва-едва.

В градината, покрита със слана,

измръзват приказни цветя.

Листата им ще посивеят,

цветовете им ще потъмнеят.

За тях всичко ще направя

и никога не ще ги аз забравя.

Обсипвам ги със мойта топлина,

а те пробуждат се едва-едва.

В саксия нося ги със мен,

неразделни ще сме нощ и ден.

По-прекрасни са от всякога сега

мойте нежни, приказни цветя.

Прегърнала ги, сега заспивам,

остават те, а аз умирам,

но щастлива, че кафявата земя

ще радват приказни цветя.