16 oct 2009, 10:26

Мой

889 0 1

Прегоряло кафе съм
аз във чаена чаша.
Силует съм,
във летните сенки се скрил.

Аз съм твоята кожа,
лежаща на плажа,
и съм тайният грях,
смут във теб сътворил.

И вкусът съм
на твоята скрита любов,
и солта съм,
разравяща нощем сърцето ти.

И съм пагубна болест,
и съм рязък завой.
Аз съм твоя завинаги,
ти ще бъдеш ли мой?

Ванилово-канелената отмъстителка @ http://dnb.cult.bg/blog

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Енея Ендимион Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ммммммагично...ванилово-канелено...пагубноболестно...рязкозавойно...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...