16 окт. 2009 г., 10:26

Мой

888 0 1

Прегоряло кафе съм
аз във чаена чаша.
Силует съм,
във летните сенки се скрил.

Аз съм твоята кожа,
лежаща на плажа,
и съм тайният грях,
смут във теб сътворил.

И вкусът съм
на твоята скрита любов,
и солта съм,
разравяща нощем сърцето ти.

И съм пагубна болест,
и съм рязък завой.
Аз съм твоя завинаги,
ти ще бъдеш ли мой?

Ванилово-канелената отмъстителка @ http://dnb.cult.bg/blog

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Енея Ендимион Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ммммммагично...ванилово-канелено...пагубноболестно...рязкозавойно...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...