16 окт. 2009 г., 10:26

Мой

887 0 1

Прегоряло кафе съм
аз във чаена чаша.
Силует съм,
във летните сенки се скрил.

Аз съм твоята кожа,
лежаща на плажа,
и съм тайният грях,
смут във теб сътворил.

И вкусът съм
на твоята скрита любов,
и солта съм,
разравяща нощем сърцето ти.

И съм пагубна болест,
и съм рязък завой.
Аз съм твоя завинаги,
ти ще бъдеш ли мой?

Ванилово-канелената отмъстителка @ http://dnb.cult.bg/blog

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Енея Ендимион Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ммммммагично...ванилово-канелено...пагубноболестно...рязкозавойно...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...