16.10.2009 г., 10:26

Мой

884 0 1

Прегоряло кафе съм
аз във чаена чаша.
Силует съм,
във летните сенки се скрил.

Аз съм твоята кожа,
лежаща на плажа,
и съм тайният грях,
смут във теб сътворил.

И вкусът съм
на твоята скрита любов,
и солта съм,
разравяща нощем сърцето ти.

И съм пагубна болест,
и съм рязък завой.
Аз съм твоя завинаги,
ти ще бъдеш ли мой?

Ванилово-канелената отмъстителка @ http://dnb.cult.bg/blog

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Енея Ендимион Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ммммммагично...ванилово-канелено...пагубноболестно...рязкозавойно...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...