2 feb 2018, 16:27

Мой Блян

707 2 3

Исках да ти напиша нещо красиво,
но излизат само думи от лъст.
Раздиран отвътре от желание диво,
очаквам отново да настъпи часът.

 

Искам да чуя онзи сладък гласец,
стенещ тъй сладко само за мен.
Да копнея как устни по-сладки от мед,
ме целуват като плод забранен.

 

Да ме галят меки и нежни ръце
и ме пипат сякаш съм птица от лед.
Да дарят с огън това ледно сърце,
за да литна по-скоро към теб.

 

Да те погледна в очите с поглед лъстив,
а ти да ме ваеш сякаш съм купчина кал.
Да почувствам  дъхът ти - сутрешен бриз
и бучката лед да превърнеш в пожар.

 

Това искам от теб, мое чаровно злато,
да те прегърна точно тук и сега.
Кажи ми кой Бог да проклинам? Защо
те остави недостижима  мечта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....