Мой Блян
Исках да ти напиша нещо красиво,
но излизат само думи от лъст.
Раздиран отвътре от желание диво,
очаквам отново да настъпи часът.
Искам да чуя онзи сладък гласец,
стенещ тъй сладко само за мен.
Да копнея как устни по-сладки от мед,
ме целуват като плод забранен.
Да ме галят меки и нежни ръце
и ме пипат сякаш съм птица от лед.
Да дарят с огън това ледно сърце,
за да литна по-скоро към теб.
Да те погледна в очите с поглед лъстив,
а ти да ме ваеш сякаш съм купчина кал.
Да почувствам дъхът ти - сутрешен бриз
и бучката лед да превърнеш в пожар.
Това искам от теб, мое чаровно злато,
да те прегърна точно тук и сега.
Кажи ми кой Бог да проклинам? Защо
те остави недостижима мечта?
© Joakim from the grave All rights reserved.
