7 jun 2007, 9:34

Мой МИГ

  Poesía
698 0 9

Ела,
пресипнал миг от вечността ми!
Ела да те позная.
Като СМЪРТ!
Ела,
с пробито звездно наметало,
през тръните по земния ми път!

Ела,
целунат миг от любовта ми!
Ела да те разбуля
като СТИХ!
Ела,
да се жигосаш по плътта ми,
претръпнал от превричане,
МОЙ миг!

Ела,
премръзнал миг от горестта ми!
Ела да те завърна
на СМЪРТТА!
Ела,
за да преминеш, да престана
да вярвам във безвременни
НЕЩА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...