7 jun 2007, 9:34

Мой МИГ

  Poesía
695 0 9

Ела,
пресипнал миг от вечността ми!
Ела да те позная.
Като СМЪРТ!
Ела,
с пробито звездно наметало,
през тръните по земния ми път!

Ела,
целунат миг от любовта ми!
Ела да те разбуля
като СТИХ!
Ела,
да се жигосаш по плътта ми,
претръпнал от превричане,
МОЙ миг!

Ела,
премръзнал миг от горестта ми!
Ела да те завърна
на СМЪРТТА!
Ела,
за да преминеш, да престана
да вярвам във безвременни
НЕЩА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...