7.06.2007 г., 9:34

Мой МИГ

693 0 9

Ела,
пресипнал миг от вечността ми!
Ела да те позная.
Като СМЪРТ!
Ела,
с пробито звездно наметало,
през тръните по земния ми път!

Ела,
целунат миг от любовта ми!
Ела да те разбуля
като СТИХ!
Ела,
да се жигосаш по плътта ми,
претръпнал от превричане,
МОЙ миг!

Ела,
премръзнал миг от горестта ми!
Ела да те завърна
на СМЪРТТА!
Ела,
за да преминеш, да престана
да вярвам във безвременни
НЕЩА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...