Jun 7, 2007, 9:34 AM

Мой МИГ

  Poetry
692 0 9

Ела,
пресипнал миг от вечността ми!
Ела да те позная.
Като СМЪРТ!
Ела,
с пробито звездно наметало,
през тръните по земния ми път!

Ела,
целунат миг от любовта ми!
Ела да те разбуля
като СТИХ!
Ела,
да се жигосаш по плътта ми,
претръпнал от превричане,
МОЙ миг!

Ела,
премръзнал миг от горестта ми!
Ела да те завърна
на СМЪРТТА!
Ела,
за да преминеш, да престана
да вярвам във безвременни
НЕЩА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...