Спомням си деня, в който
ме накара да се чувствам специална,
а аз сторих същото за теб.
Накарах те да ме сънуваш...
Мен и болката, оставаща подире ми.
Начина, по който те гледах...
Ти беше единствен.
Моят прекрасен любим.
Никога не съм мислела,
че трябва да се върна
и да кажа "Съжалявам за всичко".
Не мислех и че трябва
да затръшна вратата пред лицето ти.
Аз и ти, мой ужасни приятелю....
Ние отнемахме болката със замах,
но не остана кой да вземе нашата
и сега сме наказани...
Бягаме от розите, от огледалата
и от свещите - не е страшно
само, когато е тъмно,
а някога това ни беше смешно.
Можеш ли да ме излъжеш?
Кажи ми, че още съм красива...
макар и да не ти повярвам.
Нарани друг - направи ме щастлива.