24 сент. 2009 г., 10:51

Мой ужасни приятелю (Реквием за Джеймс и Маноела)

843 0 1

Спомням си деня, в който
ме накара да се чувствам специална,
а аз сторих същото за теб.
Накарах те да ме сънуваш...
Мен и болката, оставаща подире ми.
Начина, по който те гледах...
Ти беше единствен.
Моят прекрасен любим.
Никога не съм мислела,
че трябва да се върна
и да кажа "Съжалявам за всичко".
Не мислех и че трябва
да затръшна вратата пред лицето ти.
Аз и ти, мой ужасни приятелю....
Ние отнемахме болката със замах,
но не остана кой да вземе нашата
и сега сме наказани...
Бягаме от розите, от огледалата
и от свещите - не е страшно
само, когато е тъмно,
а някога това ни беше смешно.
Можеш ли да ме излъжеш?
Кажи ми, че още съм красива...
макар и да не ти повярвам.
Нарани друг - направи ме щастлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Егоизтичното 'ние' или скроното 'аз' - кое надделява питам тоз час!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...