10 sept 2006, 20:17

Може би

  Poesía
946 0 10
Загубихме се.
Без щастие
пролетта си замина.
Имахме дни,
имахме сънища
не търси, не крещи...
С любовта
и деня ни се срина.
Живота ни
е празничен балон.
Любов, приятели,
няма да се върнат.
Без път обратен -
една мъгла и стон.
Не се живее.
Как да те прегърна?
Думи различни
делата ни също.
Не слушаме,
не разбираме, жалко.
Вината е в нас
и ада е вкъщи,
а може би
ще ни провърви
някога,
поне малко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този стих е малко странен, но е искрен.
  • Браво,Найдене!
  • Много истински стих, Хипо!
  • Благодаря ви!
    Жарковски, няма нищо странно.
    Позволявам си да продължа с втория куплет от песента на Гриша Трифонов по текст на Иван Вълев и спечелила феста в Бургас в изпълнение на Пламен Ставрев - Лятото:

    Какво е всъщност лятото, какво е?
    Очи на северно момиче
    или жена която уж е моя
    и цели десет дни ще ме обича.
    Очите ми закрива с нежни длани
    със топли ласки ме опива,
    но тя при мен не може да остане,
    въздъхва може би и си отива.
  • Много красиво и много силно! Супер е!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...