10 sept 2006, 20:17

Може би

  Poesía
952 0 10
Загубихме се.
Без щастие
пролетта си замина.
Имахме дни,
имахме сънища
не търси, не крещи...
С любовта
и деня ни се срина.
Живота ни
е празничен балон.
Любов, приятели,
няма да се върнат.
Без път обратен -
една мъгла и стон.
Не се живее.
Как да те прегърна?
Думи различни
делата ни също.
Не слушаме,
не разбираме, жалко.
Вината е в нас
и ада е вкъщи,
а може би
ще ни провърви
някога,
поне малко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този стих е малко странен, но е искрен.
  • Браво,Найдене!
  • Много истински стих, Хипо!
  • Благодаря ви!
    Жарковски, няма нищо странно.
    Позволявам си да продължа с втория куплет от песента на Гриша Трифонов по текст на Иван Вълев и спечелила феста в Бургас в изпълнение на Пламен Ставрев - Лятото:

    Какво е всъщност лятото, какво е?
    Очи на северно момиче
    или жена която уж е моя
    и цели десет дни ще ме обича.
    Очите ми закрива с нежни длани
    със топли ласки ме опива,
    но тя при мен не може да остане,
    въздъхва може би и си отива.
  • Много красиво и много силно! Супер е!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...