10 сент. 2006 г., 20:17

Може би

Поэзия

953 0 10

Загубихме се.
Без щастие
пролетта си замина.
Имахме дни,
имахме сънища
не търси, не крещи...
С любовта
и деня ни се срина.
Живота ни
е празничен балон.
Любов, приятели,
няма да се върнат.
Без път обратен -
една мъгла и стон.
Не се живее.
Как да те прегърна?
Думи различни
делата ни също.
Не слушаме,
не разбираме, жалко.
Вината е в нас
и ада е вкъщи,
а може би
ще ни провърви
някога,
поне малко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ria (Гергана Иванова)

Този стих е малко странен, но е искрен.

2006-09-14T10:19:24+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Браво,Найдене!

2006-09-11T15:35:34+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Много истински стих, Хипо!

2006-09-11T08:37:22+03:00
hixxtam (Найден Найденов)

Благодаря ви!
Жарковски, няма нищо странно.
Позволявам си да продължа с втория куплет от песента на Гриша Трифонов по текст на Иван Вълев и спечелила феста в Бургас в изпълнение на Пламен Ставрев - Лятото:

Какво е всъщност лятото, какво е?
Очи на северно момиче
или жена която уж е моя
и цели десет дни ще ме обича.
Очите ми закрива с нежни длани
със топли ласки ме опива,
но тя при мен не може да остане,
въздъхва може би и си отива.

2006-09-11T05:27:56+03:00
Frycli4ka (Петето)

Много красиво и много силно! Супер е!

2006-09-10T22:18:30+03:00