3 oct 2017, 22:26

Може би...

1.8K 2 5

Може би някога ще се върна,

да потърся

онази малка частица от себе си,

която боли...

 

Може би някога ще се върна 

в Белия град където, 

любовта ни не беше порок,

а порокът беше все още млад...

 

Може би някога ще се върна 

във съня си 

да намеря онези хиляди пътища, 

които ме доведоха тук...

 

Може би някога ще се върна,

да потърся местата

на които се роди

любовта ни.

 

А може би съм се връщал 

хиляди пъти

по хилядите пътища...

 

А може би никога

не съм заминавал.

Може би... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще се върна за частицата малка
    тя - съм аз, и много боли!
    Белгия, А! Залъгалка!?
    Но аз те обичах! Нали!
  • Веси, Силвия, сърдечно благодаря! Тъкмо чета продължението на "Къде е Ирина" 19. Хубава вечер Ви желая.
  • Може би..., може би... Великолепен стих, Живко! С удоволствие прочетох. Благодаря ти!
  • Прекрасен стих, Живко! Разтрептя струна в мен, която беше замлъкнала... В любими. Поздрави!
  • 🍀

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....