Oct 3, 2017, 10:26 PM

Може би...

1.8K 2 5

Може би някога ще се върна,

да потърся

онази малка частица от себе си,

която боли...

 

Може би някога ще се върна 

в Белия град където, 

любовта ни не беше порок,

а порокът беше все още млад...

 

Може би някога ще се върна 

във съня си 

да намеря онези хиляди пътища, 

които ме доведоха тук...

 

Може би някога ще се върна,

да потърся местата

на които се роди

любовта ни.

 

А може би съм се връщал 

хиляди пъти

по хилядите пътища...

 

А може би никога

не съм заминавал.

Може би... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще се върна за частицата малка
    тя - съм аз, и много боли!
    Белгия, А! Залъгалка!?
    Но аз те обичах! Нали!
  • Веси, Силвия, сърдечно благодаря! Тъкмо чета продължението на "Къде е Ирина" 19. Хубава вечер Ви желая.
  • Може би..., може би... Великолепен стих, Живко! С удоволствие прочетох. Благодаря ти!
  • Прекрасен стих, Живко! Разтрептя струна в мен, която беше замлъкнала... В любими. Поздрави!
  • 🍀

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...