Влакът си лети през градовете,
тракат колелата по света...
Може би топил е ледовете
там, където няма топлина.
Може би един човек е чакал
своята любима под дъжда...
Сигурно словата си изплакал е
в шепите на пролетни цветя.
Може би остави ми надежда
в утрешния ден, че не боли...
Искаш ли, доброто те повежда
в светли и сияещи мечти... ...