Може би
Влакът си лети през градовете,
тракат колелата по света...
Може би топил е ледовете
там, където няма топлина.
Може би един човек е чакал
своята любима под дъжда...
Сигурно словата си изплакал е
в шепите на пролетни цветя.
Може би остави ми надежда
в утрешния ден, че не боли...
Искаш ли, доброто те повежда
в светли и сияещи мечти...
Може би родена си такава,
люляк до сковаващия мраз.
Буря за гърдите ми, жарава...
Може би си просто моя страст.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
