Може би
Влакът си лети през градовете,
тракат колелата по света...
Може би топил е ледовете
там, където няма топлина.
Може би един човек е чакал
своята любима под дъжда...
Сигурно словата си изплакал е
в шепите на пролетни цветя.
Може би остави ми надежда
в утрешния ден, че не боли...
Искаш ли, доброто те повежда
в светли и сияещи мечти...
Може би родена си такава,
люляк до сковаващия мраз.
Буря за гърдите ми, жарава...
Може би си просто моя страст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
