21 mar 2023, 14:57  

Може би... 

  Poesía
354 4 15

           

                   

                        Може би...

Иска ми се да живея правилно, така че

животът ми да сбъдва всякакви мечти…

Характер не показвам неустоим,обаче

като в ума ми шепнещ глас ми се върти!…

 

Това е фразата”Ще стане, само не сега!”

и като нямам сили да се боря с нея аз,

и, примирявайки се, смятам, че е съдба,

та винаги да слушам не мен, а тоя глас!..

 

-На пазар ще ида днес, дано да не вали!

Гледам облаците- сякаш съм ги викнала,

то е, че отново оня глас- “да, но може би,

повече да си у дома, така си свикнала!?”

 

Ако реша във петък къщата да “обърна”

го чувам “в деня на майстора, не бива!!

Ще го свършиш утре, защото си кадърна!”

-На цирк ще ида!От шума и глас замира!…

 

А истината, знаят всички, даже и децата,

че това все някога ще стане, ала не сега,

защото циркът, за да гостува в махалата

ще е като обиколи и се завърне от света!

 

Само за любов не бива “после, а не сега”,

че като ти мине времето, колата се обърне-

и твоя влак ще е заминал, ти дори с тъга-

и да чакаш нов шанс-  няма да се сбъдне!

 

Затова се хваща птичка, само ако не хвърчи!

После,казват,че“МихАля все ще ти е крив”!

А също, че и времето отминало е пак с пари!

В твоите ръце е, и ако дойде любовта, я спри!!

 

* Вдъхновено от песен на “Ритон”

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прочетох стиха ти,Ирина! Благодаря за споделеното! Поздравления!
  • Радвам се на посещението ти, Лидия! Впечатляващо е и стихчето ти с коментара!То възрастните са вече за това-да ръсят мъдрости, но младите не ги обичат много...А аз уж се старая да не прекалявам с тях , но май не се справям съвсем...От вчера съм направила първи опит за писане с детска тематика...Мисля, че е по- сполучливо...Благодаря ти за интереса. А моя прерастна към разказите повече и към илюстриране на стиховете ми с цветя...
  • Иржи, ти си разказвач на мъдрости! Твоята сила е в непринудения римуван разказ на житейски истини. За жалост е така:
    „че като ти мине времето, колата се обърне-
    и твоя влак ще е заминал, ти дори с тъга-
    и да чакаш нов шанс- няма да се сбъдне!“
  • Много съм щастлива, Юри, като те видя под стиховете си, особено с тия миниатюрчета и когато настроението ми "скърца" ще си ги чета , за да ми докарат ендорфини отново...
    Благодаря, Силве, зная си, че няма да ме отминеш! Става ми по- уютно в сайта...Аз нямам, или не зная къде са тия емотикони, които всички употребяват.Пробвах с големите цветя, които имам на склад, но не става, тях може само при публикуване....
  • Мъдра, както винаги. Радвам се да те видя, Иржи. 🌺🌺🌺☀️
  • Иржи, това разбрах:
    😀😀😀
    Някога, но не сега,
    аз ще срещна любовта.
    Но не знам дали тогава
    аз успешно ще се справя.
  • Благодаря, Ивита, твоята оценка е комплимент за мен. А на мен все ми се иска да пиша, забавно, интересно, и не мъдро, а то на моята възраст, все такива ги ръсим...
    Радвам се, че сме една кръвна група, Пепи! А , да ти кажа , през цялото време мислех да сменя заглавието, защото е точно по оная песен, не го направих навреме, а сега ако го редактирам в точно същото, да не ме обявят в плагиатство?! И двата смисъла са в текста, та...А ние някога "Денят на майстора" разбирахме, че той тогава не работи, че ако го прави, ще е брак, на вятъра....По- добре да си почива!
    И от тоя гъдел, Вили, не мога да се променя...Все нещо редактирам, ако ми стърже на ухото...Имам още три готови неща, но нали ще си кажете "пък, все нея ли ще чета?" Това е на майтап, вече!
  • Радвам се да те видя. Създаваш уют и аз се настанявам. Поздравявам те и не ги чакай толкова да отлежават не казвай после, а не сега.
  • Все едно е за мен Спазвам уговорки и планирани неща ако са обвързани с други хора. Ако засягат само мене, зависи от моментното ми желание.
    Песента не е ли "Някога, но не сега", по заглавието помислих първо за "Може би" на СИГНАЛ.
    А петък, денят на Майстора, е да си го измайстори както му е кеф, нали?!
  • Поучително и мъдро! Благодаря ти, Иржи!🌹🍀🌹
  • Здравейте всички, взели думата...
    Това е бунт срещу себе си, защото с годините човек се променя, ама чак пък толкоз...Толкова огнена съм била, че с изпълнение на всичко "на мигА" съм носела и синини и счупвания, но сега...времето е мое/е наше, се пееше в оная песничка на промяната!/
    Георги, възрастните имат това "качество" все да дават съвети...
    Тони, не само за поезията, но и за прозата в живота/чистенето/ трябва муза!...Ако я нямаш, а се захванеш, ще го "претупаш през пръсти"!
    А аз винаги имам настроение, Мини, дано го предавам, дори малка доза и на вас!
    Благодаоря, Деа,колкото съм повествователна в коментарите си, толкова обичам всичко миниатюрно и като децата имах сбирка от какво ли не-от дребно, по дребно-човечета, шишенца, вазички, всевъзможни дребулийки от пътувания по света и всеки път се ядосвах, като бършех прах, накрая я...прибрах!Та и твойте сърчица...Благодаря на всички и за любими.
  • Иржи❤️❤️❤️
  • Хареса ми ,Иржи,както винаги намираш начин да повдигнеш настроението ми. Хем е хубаво , хем мъдро. Благодаря ти, че го сподели с нас. Браво!
  • Ех, Иржи! Добре си описала това състояние - някой ден, но не сега. Имам една позната, която ми споделя всичко, което прави, но винаги, без да я питам ми споменава как няма кой да и изчисти къщата. Тя пък има време за всичко друго, но за чистенето явно си е казала - някой ден, но не сега.
    Харесва ми идеята и стиха. И аз се разсмях.
  • И забавно, и поучително.
    Поздравявам те.
Propuestas
: ??:??