Може би...
Може би...
Иска ми се да живея правилно, така че
животът ми да сбъдва всякакви мечти…
Характер не показвам неустоим,обаче
като в ума ми шепнещ глас ми се върти!…
Това е фразата”Ще стане, само не сега!”
и като нямам сили да се боря с нея аз,
и, примирявайки се, смятам, че е съдба,
та винаги да слушам не мен, а тоя глас!..
-На пазар ще ида днес, дано да не вали!
Гледам облаците- сякаш съм ги викнала,
то е, че отново оня глас- “да, но може би,
повече да си у дома, така си свикнала!?”
Ако реша във петък къщата да “обърна”
го чувам “в деня на майстора, не бива!!
Ще го свършиш утре, защото си кадърна!”
-На цирк ще ида!От шума и глас замира!…
А истината, знаят всички, даже и децата,
че това все някога ще стане, ала не сега,
защото циркът, за да гостува в махалата
ще е като обиколи и се завърне от света!
Само за любов не бива “после, а не сега”,
че като ти мине времето, колата се обърне-
и твоя влак ще е заминал, ти дори с тъга-
и да чакаш нов шанс- няма да се сбъдне!
Затова се хваща птичка, само ако не хвърчи!
После,казват,че“МихАля все ще ти е крив”!
А също, че и времето отминало е пак с пари!
В твоите ръце е, и ако дойде любовта, я спри!!
* Вдъхновено от песен на “Ритон”
© Ирина Филипова All rights reserved.
