1 mar 2024, 22:26

Може би

  Poesía » Otra
583 1 0

Тъй тихо в стаята при мене,
но где ли някой все  шепти?
Книгите на рафтовете денем
те ли проговарят? Може би.

 

Толкова събди във тях събрани
и любов, и болка, и сълзи.
Във нощта те всички са събрали
покрай отън, дето в тях гори.

 

Да се стопля с тях дали ще мога?
Тохло да е в мене - може би.
И отварям книга на посоки.
Цяла нощ тя нежно ми  шепти.

 

И се чувствам някак извисена
та макар не спала през нощта.
Имало и други като мене.
Книгата погали ме с листа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...