Може би лятото ще трае вечно
и ще тичаме безгрижни.
И може би ще съм със тебе
и нищо няма да ни липсва.
Може би отново ще те срещна.
И отново ще те имам.
Може би този път не ще изчезнеш
веднъж, щом дойде зима.
Може би след тази пропаст
ще ме чака твоята ръка.
Може би ще дойдеш
И ще измиеш мъката.
Може би ще просъществува
любовта и дано да бъдеш ти.
Или и този път ще те загубя
и ще си остана с "може би".
© Ангела Топалова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима »