Може би лятото ще трае вечно
и ще тичаме безгрижни.
И може би ще съм със тебе
и нищо няма да ни липсва.
Може би отново ще те срещна.
И отново ще те имам.
Може би този път не ще изчезнеш
веднъж, щом дойде зима.
Може би след тази пропаст
ще ме чака твоята ръка.
Може би ще дойдеш
И ще измиеш мъката.
Може би ще просъществува
любовта и дано да бъдеш ти.
Или и този път ще те загубя
и ще си остана с "може би".
© Ангела Топалова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
