19 may 2012, 1:11

Може би

973 0 0

Може би наистина бяхме малки.

Може би не осъзнавахме, че животът ще продължи.

Може би тайно се надявахме някога отново да се сблъскат нашите съдби.

Може би оставихме любовта ни в ръцете на времето.

Може би с надежда да не се развали.

Оставихме я, и след време вкусихме отново от нея,

ала не бе същата, като че ли сега горчи.

Умори се тя да ни чака, 

нямаше къде да се настани.

Отлетя и не усетихме, че тръгна заедно с всичките ни мечти.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...