Може би наистина бяхме малки.

Може би не осъзнавахме, че животът ще продължи.

Може би тайно се надявахме някога отново да се сблъскат нашите съдби.

Може би оставихме любовта ни в ръцете на времето.

Може би с надежда да не се развали.

Оставихме я, и след време вкусихме отново от нея,

ала не бе същата, като че ли сега горчи.

Умори се тя да ни чака, 

нямаше къде да се настани.

Отлетя и не усетихме, че тръгна заедно с всичките ни мечти.