Може би наистина бяхме малки.
Може би не осъзнавахме, че животът ще продължи.
Може би тайно се надявахме някога отново да се сблъскат нашите съдби.
Може би оставихме любовта ни в ръцете на времето.
Може би с надежда да не се развали.
Оставихме я, и след време вкусихме отново от нея,
ала не бе същата, като че ли сега горчи.
Умори се тя да ни чака,
нямаше къде да се настани.
Отлетя и не усетихме, че тръгна заедно с всичките ни мечти.