19.05.2012 г., 1:11

Може би

969 0 0

Може би наистина бяхме малки.

Може би не осъзнавахме, че животът ще продължи.

Може би тайно се надявахме някога отново да се сблъскат нашите съдби.

Може би оставихме любовта ни в ръцете на времето.

Може би с надежда да не се развали.

Оставихме я, и след време вкусихме отново от нея,

ала не бе същата, като че ли сега горчи.

Умори се тя да ни чака, 

нямаше къде да се настани.

Отлетя и не усетихме, че тръгна заедно с всичките ни мечти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...