19 мая 2012 г., 01:11

Може би

972 0 0

Може би наистина бяхме малки.

Може би не осъзнавахме, че животът ще продължи.

Може би тайно се надявахме някога отново да се сблъскат нашите съдби.

Може би оставихме любовта ни в ръцете на времето.

Може би с надежда да не се развали.

Оставихме я, и след време вкусихме отново от нея,

ала не бе същата, като че ли сега горчи.

Умори се тя да ни чака, 

нямаше къде да се настани.

Отлетя и не усетихме, че тръгна заедно с всичките ни мечти.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...