Може би за теб съм дете.
Мъничко, весело, закачливо,
но ти грешиш, аз нося сърце...
като пламък горещо и диво.
И не чувстваш ти и не знаеш
колко силна е детската обич.
Как чакам желана целувка,
как тъжа, когато те няма.
Не зная защо те обичам...
може би си ме с нещо пленил.
Твоя поглед аз винаги виждам,
твоя поглед пленителен, мил.
Но децата не само обичат,
те могат да плачат и мразят.
Затова не бъди жесток,
смили се над моята детска любов.
Сърцето ми от скръб е занемяло,
душата ми ридае в нощта.
Замина си и ме остави сама без обич и топлина.
© Ива Иванова Todos los derechos reservados