Може би за теб съм дете. 

Мъничко, весело, закачливо, 

но ти грешиш, аз нося сърце... 

като пламък горещо и диво. 

И не чувстваш ти и не знаеш

колко силна е детската обич. 

Как чакам желана целувка, 

как тъжа, когато те няма.

Не зная защо те обичам... 

може би си ме с нещо пленил. 

Твоя поглед аз винаги виждам, 

твоя поглед пленителен, мил.  

Но децата не само обичат, 

те могат да плачат и мразят. 

Затова не бъди жесток, 

смили се над моята детска любов. 

Сърцето ми от скръб е занемяло, 

душата ми ридае в нощта. 

Замина си и ме остави сама без обич и топлина.