Може ли, има ли мъничко време
с облаче синьо да вържа косите?
В цветни усмивки, по лятно големи
да боядисам октомври. И дните,
дето са купесто-сиво дъждовни
и ми се струва, че край са на нещо.
Сгушена в пъстър чадър да си спомня
как съм обичала – спешно, горещо.
Колко красиви звезди съм видяла
изгрев целунали и избледнели.
Сто пъти счупена, но оцеляла
още душата ми в стихче да пее. ...