Може ли
Може ли, има ли мъничко време
с облаче синьо да вържа косите?
В цветни усмивки, по лятно големи
да боядисам октомври. И дните,
дето са купесто-сиво дъждовни
и ми се струва, че край са на нещо.
Сгушена в пъстър чадър да си спомня
как съм обичала – спешно, горещо.
Колко красиви звезди съм видяла
изгрев целунали и избледнели.
Сто пъти счупена, но оцеляла
още душата ми в стихче да пее.
В длани да нося Луната, небето.
Топли морета да капна в очите.
Имам ли мъничко време, с което
в жерави бели да сгъна мечтите.
Есен се стича по глухите къщи.
Бърза, съблича дърветата грубо.
Вятърът пътища хукнали връща...
А ми се иска да бъде по-друго –
пръстче да топна във дюлево сладко,
дъвка с балонче. Нима ще е сложно
времето някак да върна обратно
може ли, Боже?
Кажи ми, че може...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
