22 feb 2016, 17:36

Може, но не бива

  Poesía
580 0 10

илюзии

въздигнати във плът

подобно на плашило в нива

пернати плашат

жилав е страхът

гладът го чака да отмине

а времето за урожай тече

стопанинът прибира резултата

от-до

изпод човката на прегладнялото врабче

и няма път за връщане оттатък

похарчени

подрънкват в чужди джоб

моментите

не осъзнали собствената сила

това ли искаш разумът да отрече

мисли и действай

птичешко сърце

все още ти си живо

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Най-трудно е да пребориш онези собствени илюзии, които обещават взаимна Любов, въз основа на хазартния принцип "всичко или нищо". Слава Богу, както казва народа, не е невъзможно. Нека това се знае. :)

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....