илюзии
въздигнати във плът
подобно на плашило в нива
пернати плашат
жилав е страхът
гладът го чака да отмине
а времето за урожай тече
стопанинът прибира резултата
от-до
изпод човката на прегладнялото врабче
и няма път за връщане оттатък
похарчени
подрънкват в чужди джоб
моментите
не осъзнали собствената сила
това ли искаш разумът да отрече
мисли и действай
птичешко сърце
все още ти си живо
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Поздрав!
Кире, доста страховити чучела се навъдиха напоследък. Лошото е, че дори им остава време да имитират стопаните си 
Драго ми е че отвори страничката ми
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
