Feb 22, 2016, 5:36 PM

Може, но не бива

  Poetry
573 0 10

илюзии

въздигнати във плът

подобно на плашило в нива

пернати плашат

жилав е страхът

гладът го чака да отмине

а времето за урожай тече

стопанинът прибира резултата

от-до

изпод човката на прегладнялото врабче

и няма път за връщане оттатък

похарчени

подрънкват в чужди джоб

моментите

не осъзнали собствената сила

това ли искаш разумът да отрече

мисли и действай

птичешко сърце

все още ти си живо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Най-трудно е да пребориш онези собствени илюзии, които обещават взаимна Любов, въз основа на хазартния принцип "всичко или нищо". Слава Богу, както казва народа, не е невъзможно. Нека това се знае. :)

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...