Ще запалиш слънцето, ще замразиш леда,

ще олекнат облаците, ще осветиш деня.

Ще помрачиш небето в дванайсет през нощта,

ще запалиш огъня и ще мърсиш калта.

Ще гледаш през очите си, ще слушаш всеки звук,

ще боядисаш розите и белия памук, 

ще купиш небесата и синьото море

и всичко ще обърнеш във нови цветове.

Ще слезеш долу в ада и огън ще гори,

ще се качиш в небето и ангел ще шепти,

ще захапеш слънцето и то ще проговори,

ще настигнеш вятъра и той ще се помоли.

Ще бъдеш вихър, и вихър ще си веч',

ще живееш в огъня и в тайнствената реч.

Ще подсладиш меда и в мед ще си родена,

ще се откриеш там, където си ранена.

Ще влезеш в облака и в дъжд ще се превърнеш,

роса в тревата огнена, цветята ще прегърнеш.

Ще изживееш всичко, що тайнствено сияе,

ще заобичаш огъня, водата и безкрая.

Дъгата ще е спомен, луната ще е лъч.

Небето ще е синьо, звездата - огнен дъх.

Краката ще са боси, а полетът - безкраен.

Венецът е от рози, а погледът - сияен.

Видя ли колко можеш, къде ли ще се спреш?

И колко още искаш в лазура да съзреш?

Небето е безкрайно, безкрайна си и ти.

Нагоре се простирай и шеметно лети.