6 мая 2011 г., 00:03

Можеш да летиш

1.1K 0 1

 

 

Ще запалиш слънцето, ще замразиш леда,

ще олекнат облаците, ще осветиш деня.

Ще помрачиш небето в дванайсет през нощта,

ще запалиш огъня и ще мърсиш калта.

 

Ще гледаш през очите си, ще слушаш всеки звук,

ще боядисаш розите и белия памук, 

ще купиш небесата и синьото море

и всичко ще обърнеш във нови цветове.

 

Ще слезеш долу в ада и огън ще гори,

ще се качиш в небето и ангел ще шепти,

ще захапеш слънцето и то ще проговори,

ще настигнеш вятъра и той ще се помоли.

 

Ще бъдеш вихър, и вихър ще си веч',

ще живееш в огъня и в тайнствената реч.

Ще подсладиш меда и в мед ще си родена,

ще се откриеш там, където си ранена.

 

Ще влезеш в облака и в дъжд ще се превърнеш,

роса в тревата огнена, цветята ще прегърнеш.

Ще изживееш всичко, що тайнствено сияе,

ще заобичаш огъня, водата и безкрая.

 

Дъгата ще е спомен, луната ще е лъч.

Небето ще е синьо, звездата - огнен дъх.

Краката ще са боси, а полетът - безкраен.

Венецът е от рози, а погледът - сияен.

 

Видя ли колко можеш, къде ли ще се спреш?

И колко още искаш в лазура да съзреш?

Небето е безкрайно, безкрайна си и ти.

Нагоре се простирай и шеметно лети.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...