20 ago 2008, 12:51

Можеш ли

  Poesía
909 0 13
Поисках да живея в чуден свят,
от паяжина сребърна изплетен.
Свят, в който всеки ангел ми е брат,
а миг един живота прави вечен.
И приказка измислих си сама -
със замък, заклинателка и фея...
Запалих после бяла свещ една,
да осветява пътя ти към нея.
Пътувай, входа таен намери,
че с клони е препречена вратата,
със змей и великани се бори,
докато бродиш търсещ през гората.
Край извор самодивски се поспри -
водата в него винаги е жива,
с вековното дърво поговори -
то древните пророчества разкрива.
А стигнеш ли вълшебната врата,
ще трябва клетва вярна да положиш,
че приказката става ти съдба
и в нея да останеш... ако можеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...