21 mar 2008, 9:42

Можеш ли

883 0 3
    Можеш ли кат вятър буен
    да се носиш и пътуваш,
    можеш ли да бъдеш буден
    дори когато сън сънуваш.

    Можеш ли кат птица волна
    във небето да летиш,
    имаш ли очи на котка
    нощем пътя да следиш.

    Можеш ли като водата
    да се вълнуваш и оставаш цял,
    да бъдеш като светлината
    пълен с цветове и бял.

    Можеш ли да си като звездите,
    малко слънце сред слънца безброй,
    можеш ли като вълните
    след бурята да си в покой.

    Можеш ли кат езерото бистро
    тинята да уталожиш
    на дъното, а всичко чисто
    на света да го предложиш.

    Можеш ли като дървото
    да гориш, дори и повален,
    можеш ли като стъблото
    да се изправиш, даже победен.

    Можеш ли като лъчите
    незабелязано навред да влизаш
    и отваряйки очите,
    дори невидимото да съзираш.

    Можеш ли кат звук природен
    да изпълваш целия простор,
    можеш ли да си свободен,
    дори когато си в затвор.

    Можеш ли да проумееш,
    че си нищо сред безкрая,
    но живота си владееш
    и от теб зависи да е рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно...
  • Прекрасна творба!Поздравления!
  • "Можеш ли да проумееш,
    че си нищо сред безкрая,
    но живота си владееш
    и от теб зависи да е рая."

    Много ми е близък стиха ти, Антоанета.
    Хареса ми, много.
    Поздрав и честит празник, Ден на поезията.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...