21.03.2008 г., 9:42

Можеш ли

885 0 3
    Можеш ли кат вятър буен
    да се носиш и пътуваш,
    можеш ли да бъдеш буден
    дори когато сън сънуваш.

    Можеш ли кат птица волна
    във небето да летиш,
    имаш ли очи на котка
    нощем пътя да следиш.

    Можеш ли като водата
    да се вълнуваш и оставаш цял,
    да бъдеш като светлината
    пълен с цветове и бял.

    Можеш ли да си като звездите,
    малко слънце сред слънца безброй,
    можеш ли като вълните
    след бурята да си в покой.

    Можеш ли кат езерото бистро
    тинята да уталожиш
    на дъното, а всичко чисто
    на света да го предложиш.

    Можеш ли като дървото
    да гориш, дори и повален,
    можеш ли като стъблото
    да се изправиш, даже победен.

    Можеш ли като лъчите
    незабелязано навред да влизаш
    и отваряйки очите,
    дори невидимото да съзираш.

    Можеш ли кат звук природен
    да изпълваш целия простор,
    можеш ли да си свободен,
    дори когато си в затвор.

    Можеш ли да проумееш,
    че си нищо сред безкрая,
    но живота си владееш
    и от теб зависи да е рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно...
  • Прекрасна творба!Поздравления!
  • "Можеш ли да проумееш,
    че си нищо сред безкрая,
    но живота си владееш
    и от теб зависи да е рая."

    Много ми е близък стиха ти, Антоанета.
    Хареса ми, много.
    Поздрав и честит празник, Ден на поезията.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...