21.03.2008 г., 9:42

Можеш ли

884 0 3
    Можеш ли кат вятър буен
    да се носиш и пътуваш,
    можеш ли да бъдеш буден
    дори когато сън сънуваш.

    Можеш ли кат птица волна
    във небето да летиш,
    имаш ли очи на котка
    нощем пътя да следиш.

    Можеш ли като водата
    да се вълнуваш и оставаш цял,
    да бъдеш като светлината
    пълен с цветове и бял.

    Можеш ли да си като звездите,
    малко слънце сред слънца безброй,
    можеш ли като вълните
    след бурята да си в покой.

    Можеш ли кат езерото бистро
    тинята да уталожиш
    на дъното, а всичко чисто
    на света да го предложиш.

    Можеш ли като дървото
    да гориш, дори и повален,
    можеш ли като стъблото
    да се изправиш, даже победен.

    Можеш ли като лъчите
    незабелязано навред да влизаш
    и отваряйки очите,
    дори невидимото да съзираш.

    Можеш ли кат звук природен
    да изпълваш целия простор,
    можеш ли да си свободен,
    дори когато си в затвор.

    Можеш ли да проумееш,
    че си нищо сред безкрая,
    но живота си владееш
    и от теб зависи да е рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно...
  • Прекрасна творба!Поздравления!
  • "Можеш ли да проумееш,
    че си нищо сред безкрая,
    но живота си владееш
    и от теб зависи да е рая."

    Много ми е близък стиха ти, Антоанета.
    Хареса ми, много.
    Поздрав и честит празник, Ден на поезията.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...