Можеш ли?

Можеш ли?

Можеш ли да спреш дъжда,

когато той е във очите ми?

Можеш ли да върнеш любовта,

когато липсва във сърцето ми?

Можеш ли мечтите да погубиш,

когато те отдавна са умрели?

Можеш ли насила да се влюбиш,

когато чувствата ти вече са изтлели?

Можеш ли отново да прегръщаш,

щом знаеш, че не искам теб?

Болката ли искаш пак да връщаш,

или сърцето ми, обгърнато от лед?

Върви си, аз не те обичам.

Или поне не, както искаш ти.

Не желая в обич да се вричам,

защото няма да е пак преди.

А и да беше, нямаше да ти простя

за всички мигове на сълзи и презрение,

за болката, за вечната тъга,

за това, че не изпитваш съжаление.

Върви си и не гледай пак към мен.

Не се прави, че ще ти липсвам.

Не се преструвай вече на смутен.

Аз живота си сама орисвам!