13 сент. 2008 г., 13:02

Можеш ли?

1.2K 0 0
 

Можеш ли?

 

Можеш ли да спреш дъжда,

когато той е във очите ми?

Можеш ли да върнеш любовта,

когато липсва във сърцето ми?

 

Можеш ли мечтите да погубиш,

когато те отдавна са умрели?

Можеш ли насила да се влюбиш,

когато чувствата ти вече са изтлели?

 

Можеш ли отново да прегръщаш,

щом знаеш, че не искам теб?

Болката ли искаш пак да връщаш,

или сърцето ми, обгърнато от лед?

 

Върви си, аз не те обичам.

Или поне не, както искаш ти.

Не желая в обич да се вричам,

защото няма да е пак преди.

 

А и да беше, нямаше да ти простя

за всички мигове на сълзи и презрение,

за болката, за вечната тъга,

за това, че не изпитваш съжаление.

 

Върви си и не гледай пак към мен.

Не се прави, че ще ти липсвам.

Не се преструвай вече на смутен.

Аз живота си сама орисвам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...