14 jun 2015, 21:24

Можеш ли...

  Poesía » Otra
481 0 1

Имаш ли своя вечерница,

тайничко да те обича,

рошави мисли неверници,

свикнали все да отричат?

 

Имаш ли болчица есенна

да те подпира отляво

и да те гледа унесено?

Имаш ли чест за продаване?

 

Можеш ли всичко да пратиш

по дяволите да ходи?

Даже да страдаш и патиш,

 можеш ли да си свободен?

 

Можеш ли въпреки всичко

над  себе си да се смееш?

Самотен и необичан,

можеш ли пак  да живееш?

 

Ако го можеш, кажи ми,

има ли смисъл от всичко?

Човек се ражда безимен –

умира сам като птичка…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да! Вярно и тъжно..., но казано е така поетично...!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...